МЪЖ ХРАНИЛ 30 ДНИ КУЧЕ, ПАДНАЛО В СУХ КЛАДЕНЕЦ, ПРЕДИ ДА БЪДЕ СПАСЕНО

Някъде по пътя от раждането до зрялата възраст повечето хора започват да вярват, че човешкия живот е по-ценен от всички други. Това, че моралната цена на човешкия живот е някак си по-голяма от тази на светулка, калинка или врабче, е идея, която няма логично обяснение и въпреки това повечето от нас в крайна сметка го приемат. Но има някои изключения, като Хайдер Али от Малапурам, индийския щат Керала, който направил всичко възможно, за да помогне на бездомно куче, озовало се на дъното на сух кладенец в продължение на 30 дни.

Али, който живее в град Каруваранкунду, Малапурам, чул от негов съсед, че бездомно куче е паднало в сух кладенец и е останало вътре без възможност да се измъкне. Неизползваният кладенец бил само на 50 метра от къщата на Али, който решил да отиде и да види каква е ситуацията. Оказало се, че върху купчина пластмасови отпадъци на дъното на кладенеца действително лежало куче, което очевидно било изтощено от глад и жажда.

Хайдер потърсил помощ от познати в квартала, но никой не бил чак толкова трогнат от тежкото положение на кучето, че да предложи помощта си за неговото спасяване.

След като осъзнал, че животното няма да бъде спасено скоро, Али решил да му помогне поне да оцелее. В продължение на един месец 46-годишният мъж носил храна и вода от къщата си до кладенеца и хранил кучето три пъти на ден. Той приготвял ориз с риба или с пиле, както и вода, които спускал с въже в кладенеца.

Месец по-късно най-накрая пристигнал 7спасителен екип от Малапурам, на който преди време се обадил Хайдер. Спасителите успели да извадят кучето, след като един от тях бил вързан с въже и спуснат на дъното на кладенеца. При огледа на животното се оказало, че то не е получило наранявания по време на 30-дневното изпитание и затова решили да го освободят.

„Ако кучето се е измъкнало не просто невредимо, но и напълно здраво от това травмиращо изпитание, това е само благодарение на Хайдер Али”, – посочил ръководителят на спасителите Абдул Маджид.

Шивач по професия, Али казва, че е усвоил този мироглед за подпомагане на всички нуждаещи се от майка си Фатима, която никога не е правила разлика между хората и другите живи същества.

Що се отнася до кучето, за което се грижил в продължение на един месец, Али знае, че може никога вече да не го види отново. Той обаче бил много щастлив, когато то се обърнало, погледнало го и размахало опашка, преди да поеме по пътя към свободата.

Вашият коментар